РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ДИАН ВАСИЛЕВ |
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ адм. дело № 260 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по чл. 185 и следващите от АПК.
Образувано е по
протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Русе, в който се твърди, че разпоредбите на чл. 9, чл.20, ал. 1
и ал.2, чл. 24, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в
частта „с нотариално заверени подписи“/, чл. 35, ал. 1 и 2, чл. 38, ал. 3, т. 2
/в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално
заверени подписи“/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 /в частта „нотариално заверено“/ от Наредба
№ 7 за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, на
рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за
осъществяване на рекламната дейност на територията на община Русе, приета
с Решение № 945/20.03.2014 г., изменена
с Решение № 1258/11.12.2014г., Решение № 1389/23.04.2015 г. са незаконосъобразни,
тъй като не съответстват на разпоредби в нормативен акт от по-висока степен –
ЗУТ, както и че с допълнителните условия в тези норми е допуснато противоречие
с изискването на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Относно първите две оспорени норми, се сочи, че са в
противоречие на чл.56, ал.2 от ЗУТ(Закон за устройство на територията) поради разширение
на правомощията на главния архитект с текстове от Наредбата, ненамиращи опора в
закона.
Досежно останалите оспорени разпоредби от Наредбата прокуратурата
счита, че те също противоречат на закона(чл.56, ал.5 от ЗУТ), но само и
единствено в частта им, съдържаща текста, че писменото съгласие/дали на
собственика или съсобствениците/ следва да е „с нотариално заверен подпис”, „нотариално
заверени подписи“ или „нотариално заверени“- нещо, което излиза извън
разписаното в нормативния акт от по-висока степен- ЗУТ.
Претендира се отмяна на разпоредбите в оспорените им части
поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен – Закона за устройство
на територията (ЗУТ). Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Общински съвет гр. Русе, в съдебно
заседание и в представено по делото писмено становище, счита протеста за
неоснователен. Излага доводи за съответствие на оспорените разпоредби както с
буквата, така и с целта на закона. Твърди, че не е налице противоречие с нормативен
акт от по-висока степен, а непълнота в последния, която е отстранена от
общинския съвет и че по този начин се постига по-голяма сигурност и се защитават
интересите на гражданите на общината.
След преценка на събраните по делото доказателства и
обсъждане на доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С Докладна записка от 25.02.2014г., внесена на
28.02.2014г. кметът на Община Русе е направил предложение Общински съвет Русе
да приеме Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти,
на рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за
осъществяване на рекламната дейност на територията на община Русе.
Общински съвет Русе, с Решение № 945/20.03.2014 г.
приел предложената наредба, която била обозначена в унисон с предложението на
кмета под № 7.
Наредбата е приета по силата на законовата делегация
на чл.56, ал.2 и чл.57, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
В оспорената й части, чл. 9, чл.20, ал. 1 и ал.2 е
предвидено, че 1. „Схемите за поставяне на
преместваеми обекти върху имоти, частна
собственост могат да се изготвят целогодишно по искане на собственика на
недвижимия имот, при спазване
изискванията и ограниченията на настоящата наредба и се одобряват от Главния
архитект на Общината в едномесечен срок от датата на внасянето им“; 2. Разрешение
за поставяне на преместваеми обекти върху имоти, които не са собственост на
държавата или на общината, се издава въз
основа на схема за поставяне по чл.7, т.3 с указан начин на разполагане на
преместваемия обект, одобрена от Главния архитект, а схемата с указан начин на
разполагане определя пространственото разположение на преместваемия обект в
поземления имот и неговия вид, размер и функция. Както се вижда, с тези норми
ОбС Русе е приел правила за поставяне на преместваем обекти в частни имоти,
като според звученето им, за поставянето е необходимо да бъде одобрена т. нар.
„схема“.
Аналогично
откъм доводи е оспорването и досежно чл.35, ал.1 и ал.2 от Наредбата, която
норма урежда реда и начина за поставяне на рекламни елементи върху имоти, които
не са собственост на държавата или на общината. Разпоредбата звучи по следния
начин : „Разрешение за поставяне на
рекламни елементи върху имоти, които не са собственост на държавата или на
общината, и на рекламни елементи с индивидуални проекти се издава въз основа на
схема с указан начин на поставяне на рекламния елемент“; „Схемата с указан начин на поставяне определя
пространственото разположение на рекламния елемент и неговия размер“, т.е.
и тук нормотворецът, в лицето на ОбС Русе е приел, че за издаване на разрешение
за поставяне на такива елементи в частни имоти е необходима „схема“.
В останалите разпоредби, оспорването касае само
частта им, съдържаща изискването за писменото съгласие/дали на собственика или
съсобствениците/, което следва да е „с нотариално заверен подпис”, „нотариално
заверени подписи“ или „нотариално заверени“. Това са текстовете на чл.24, ал.3,
т.2 и т.3 от Наредбата : „Искане за разрешение за поставяне може да се отправя
от: 2. лице с писмен договор със
собственика на имота или с изрично
писмено съгласие от собственика на имота, с нотариално заверен подпис; 3. един от съсобствениците на имота с изричното писмено съгласие на останалите
съсобственици на имота, с нотариално заверени подписи“. На следващо
място-нормите на чл.38, ал.3, т.2 и т.3 от Наредбата-„…лице с писмен договор
със собственика на имота или с изрично
писмено съгласие от собственика на имота с нотариално заверен подпис; 3. един или няколко от съсобствениците на имота
с договор или изричното писмено съгласие
на останалите съсобственици на имота, с нотариално заверени подписи“ и
чл.40, ал.1, т.1-„ Скица на имота,
договор за наем, документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие на собственика на имота,
сградата или съоръжението, където ще се разполагат РИЕ“.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Протеста е процесуално допустим, подаден от прокурор
при Окръжна прокуратура – гр. Русе в рамките на правомощията му по чл. 16, ал. 1,
т. 1 АПК и доколкото е против подзаконов нормативен акт, подаването му по
силата на чл. 187, ал. 1 АПК не е свързано с преклузивен срок.
Разгледан по същество протестът е основателен по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Русе са
нормите на чл. 9, чл.20, ал. 1 и ал.2, чл. 24, ал. 3, т. 2 /в частта „с
нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/,
чл. 35, ал. 1 и 2, чл. 38, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/
и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 /в
частта „нотариално заверено“/ от Наредба № 7 за реда и условията за разполагане
на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и
монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на
територията на община Русе.
Съгласно чл. 196 АПК, във връзка с чл. 168 АПК и чл.
142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден
от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на
някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
Оспорения акт на Общински съвет Русе е постановен от
надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл. 56, ал. 2 и чл.57,
ал.1 ЗУТ, в изискуема писмена форма и в съответствие с процесуалните правила за
приемане на подзаконов нормативен акт от общинския съвет.
Атакуваните пред съда норми следва да бъдат
разделени и разгледани поотделно, съобразно правилата, които се въвеждат с тях,
така, както по-горе съдът направи тяхното разграничение. Текстовете на чл. 9,
чл.20, ал. 1 и ал.2 и чл.35, ал.1 и ал.2 от Наредбата се явяват незаконосъобразни
и като такива подлежат на отмяна. Те са в противоречие с материално-правните
разпоредби, заложени в нормативен акт от по-висока степен.
Основен въпрос с правно значение по този случай е
дали с тези норми от наредбата е допуснато несъответствие с нормативен акт от
по-висока степен. Отговорът е-да.
Законодателят с разпоредбата на чл.56, ал.2 ЗУТ е
предоставил на общинските съвети правомощие да установят реда за поставяне на
преместваеми обекти – увеселителни и такива за търговски и обслужващи дейности.
Изричното допълнително условие за
поставяне на преместваеми обекти въз основа на схема е предвидено в закона само по отношение на терени държавна и
общинска собственост. Тълкуването на цитираната норма на чл.56, ал.2 ЗУТ не
обосновава извод за наличието на празнина в уредбата по отношение поставянето
на обекти върху терени частна собственост. С горецитираното условие,
законодателят предвижда изискване за допълнителна адекватна защита на обектите
на държавна и общинска собственост. Законовата делегация за издаване на
разрешения за поставяне в частни поземлени имоти се простира само по отношение
на реда за издаването им.
Ето защо настоящият състав счита, че при приемане на
оспорените текстове от административния акт, е допуснато противоречие с
разпоредби от по-висок ранг, което сочи на незаконосъобразност.
Разбира се, необходимо е в Наредбата да съществуват
и разпоредби, касаещи и уреждащи реда за издаване на разрешение за поставяне на
преместваеми обекти в части имоти. При
изготвянето на изискванията за този ред безспорно следва да се установяват
правила за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти, да се извършва
съгласуване с различните институции, да се стига до одобрение от главния
архитект на общината, в което няма нищо лошо, напротив това би било полезно, но
няма как да се ползва термина, заложен в чл.56, ал.2 от ЗУТ-„схема“, защото
такава се изисква само за държавни и общински имоти. В тези правила могат да
бъдат съобразени част от съществуващите разпоредби относно издаване на
разрешение за строеж, с който документ разрешението за поставяне има редица
сходни белези, но не и чрез използване на термина/думата „схема“, която ползва
законодателят в ЗУТ.
Абсолютно идентична е ситуацията и изводите на съда относно нормата на чл.35, ал.1 и ал.2 от Наредбата,
която норма урежда реда и начина за поставяне на рекламни елементи върху имоти,
които не са собственост на държавата или на общината. Тук също следва да има
правила, такива каквито се следват и за преместваемите обекти, но без да се
задължава това да става чрез „схема“, одобрена от главният архитект на
общината, защото законът-чл.57, ал.1 от ЗУТ не изисква такава.
Относно другите, частично оспорени разпоредби на
чл. 24, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен
подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/, чл. 38, ал. 3, т. 2
/в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално
заверени подписи“/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 /в частта „нотариално заверено“/ от
Наредба № 7, касателно изискването, заложено в тях за наличие на писмено
съгласие/дали на собственика или съсобствениците/, което следва да е „с
нотариално заверен подпис”, „нотариално заверени подписи“ или „нотариално
заверени“, Административният съд в този му съдебен състав счита следното:
По смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗНА(Закон за нормативните
актове) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 ЗНА наредбата трябва
да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока
степен и ако противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага
последния.
В този смисъл с наредба не могат да се създават
разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от
по-висока степен.
В настоящия случай във всички тези разпоредби се поставя
изискване за писмено съгласие на собственика или останалите собственици на
имота, с нотариално заверен подпис/нотариално заверени подписи- чл. 24, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен
подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/, чл. 35, ал. 1 и 2,
чл. 38, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта
„с нотариално заверени подписи“/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 /в частта „нотариално
заверено“/.
Доколкото процесната наредба е издадена на основание
чл. 56, ал. 2 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, то е задължително да съответства на
съдържащата се в тези разпоредби правна регламентация.
В случая чл. 56, ал. 5 ЗУТ урежда хипотезата, че в
чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 – преместваеми
увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни
средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия
градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци,
чешми, фонтани, часовници и други), се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика
на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект
площ.
Аналогично е законодателното разрешение за рекламни
елементи върху имоти, които не са собственост на държавата или на общината- в
чл.57, ал.3 от ЗУТ се казано, че „В чужди
поземлени имоти и сгради разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава
въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или на
сградата, или въз основа на писмен договор за наем на заетата от съоръжението
по ал. 1 площ“
След като поставеното в закона(и в двете цитирани
правни норми от ЗУТ) изискване е за
писмено съгласие от собственика (съсобствениците) на поземления имот, не
може с подзаконов нормативен акт да се въвеждат допълнителни утежняващи
условия, каквото е нотариалната заверка.
Съдът намира още, че въвеждането на изискването за
нотариална заверка на писменото съгласие на съсобствениците на имота за
поставяне на временно съоръжение не може да се приеме, че е с цел защита личните
и имуществените интереси на гражданите и на юридическите лица, т.е. за по-голяма
защита на техните права.
Както вече беше посочено по-горе, законът не е въвел
изискване за използване на специална писмена форма на съгласието на
съсобствениците, а именно с нотариална заверка на някой от съществените елементи
на това съгласие – подпис, дата или съдържание, в случая-подпис, поради което
въвеждането на такова условие от общинския съвет с приемане на наредбата по чл.
56, ал. 2 от ЗУТ и чл.57, ал.1 от ЗУТ е недопустимо.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл.57, ал.1
от ЗУТ предоставя на общинските съвети правомощие да определят реда, по който
да бъдат издавани разрешения за поставяне на преместваеми обекти, съответно на
рекламни, информационни и монументално-
декоративни елементи, което няма пречка да бъде одобрявано от главния архитект
на съответната община, но не могат да определят условия, при които да бъдат
давани такива разрешения, в противоречие с норми, намиращи се в нормативен акт
от по-висока степен.
Допуснатото противоречие със законова норма води до
порочност на атакуваните текстове от Наредбата в частта им, с която се изисква нотариална заверка- / чл. 24, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен
подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/, чл. 35, ал. 1 и 2,
чл. 38, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта
„с нотариално заверени подписи“/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 /в частта „нотариално
заверено“// и следва да бъде отменени на това основание.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
АПК, ответникът по оспорването следва да заплати на Окръжна прокуратура Русе
направените разноски в размер на 35 лева, представляващи заплатен депозит за
публикация в „Държавен вестник“.
Така
мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Административен съд – Русе,
ОТМЕНЯ по протест на Прокурор от Окръжна прокуратура –
Русе чл. 9, чл.20, ал. 1 и ал.2, чл. 24, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално
заверен подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/, чл. 35, ал.
1 и 2, чл. 38, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в
частта „с нотариално заверени подписи“/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 /в частта
„нотариално заверено“/ от Наредба № 7 за реда и условията за разполагане на
преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни
елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на община
Русе.
ОСЪЖДА Общински съвет гр. Русе да заплати на Окръжна
прокуратура – Русе направените в производството разноски в размер на 35 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за
постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.
След влизането му в сила решението да се разгласи по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.