Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Русе, 09.01.2017 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Русе,  в публичното заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

  Председател:   ЕЛГА ЦОНЕВА

        Членове:   ИНА РАЙЧЕВА

                                                                                    ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

 

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и в присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ  като  разгледа    докладваното  от съдията  ВЪРБАНОВА  адм. дело № 263  по   описа   за  2016  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 185 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпил е протест от прокурор в Окръжна прокуратура-Русе против разпоредбите на чл.16, чл.36, ал.2 и чл.37, ал.2 от Наредба №15 за условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Иваново, приета от Общински съвет-Иваново с решение №460 по протокол №55 от заседание на 27.01.2011 г.  Изтъкват се съображения за незаконосъобразност на текстовете, тъй като не съответстват на разпоредби в нормативен акт от по-висока степен – ЗУТ. Предлага на съда да постанови решение, с което да отмени протестираните разпоредби от Наредбата. Претендира заплащане на деловодни разноски в размер на 35 лв.  

         Ответната по спора страна – Общински съвет, с.Иваново, обл.Русе оспорва протеста и счита, че не е налице противоречие с нормативен акт от по-висока степен , а непълнота в последния, която е отстранена от общинския съвет.

Оспорването е съобщено по реда  на чл. 181, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 188 от АПК, но няма постъпили молби за присъединяване.

Съдът като обсъди данните по делото и доводите на страните, при преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1, вр. с чл.196 от АПК следното:

Протестът е постъпил в изпълнение на признатите от закона правомощия за органите на прокуратурата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 АПК, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

На 27.01.2011 г. е проведено заседание на Общински съвет-Иваново, на което присъстват 15 общински съветници. В дневния ред на заседанието, по т.3 е предвидено разглеждането на проект на Наредба за условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Иваново – л.2 от преписката. Проектът е внесен в Общинския съвет с докладна записка на кмета на общината, изх.№И-218/17.01.2011г. - л.3 от делото. С решение №460 тази наредба е приета с 15 гласа “за”. Последващи изменения в цитирания нормативен административен акт не са налице.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Наредба №15 за условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Иваново, чието частично оспорване е предмет на настоящото   дело, е издадена от компетентен орган – Общински съвет, при изрична законова делегация и съобразно разпоредбата на чл.76, ал. 3 АПК във вр. с чл.56, ал.2 ЗМДТ и чл.21, ал. 2 от ЗМСМА.

Заседанието на съвета е проведено при изискуемия по чл.27, ал.2 ЗМСМА кворум. По преписката липсват доводи и доказателства това решение да е било оспорено като незаконосъобразен акт от страна на Областен управител в съответствие с правомощията му по чл.32, ал.2 от Закона за администрацията.

По смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно нормата на чл. 15 ЗНА, наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последния. Аналогична на тази е и нормата на чл. 76, ал.3 от АПК, съгласно която общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.

По аргумент от горецитираните норми, с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по-висока степен.  Основен въпрос с правно значение по този случай е дали с приетите разпоредбите на чл.16, чл.36, ал.2 и чл.37, ал.2 от наредбата е допуснато несъответствие с нормативен акт от по-висока степен.

По отношение на разпоредбите на чл.16  - „Схемите за поставяне на преместваеми обекти върху имоти, частна собственост могат да се изготвят целогодишно по искане на собственика на недвижимия имот, при спазване изискванията и ограниченията на настоящата наредба и се одобряват от Главния архитект на Общината в едномесечен срок от датата на внасянето им.“ и чл.36, ал.2 – „Схемата за поставяне по ал.1 се изготвя по искане на собственика/съсобствениците/ на поземления имот или лицето, ползващо имота или част от него въз основа на писмен договор.“ от Наредбата.

Законодателят с разпоредбата на чл.56, ал.2 ЗУТ е предоставил на общинските съвети правомощие да установят реда за поставяне на преместваеми обекти –увеселителни и такива за търговски и обслужващи дейности. Изричното  допълнително условие за поставяне на преместваеми обекти въз основа на схема е предвидено в закона само по отношение на терени държавна и общинска собственост. Тълкуването на цитираната норма на чл.56, ал.2 ЗУТ не обосновава извод за наличието на празнина в уредбата по отношение поставянето на обекти върху терени частна собственост, каквито са наведените от ответника доводи. С горецитираното условие, законодателят предвижда изискване за допълнителна адекватна защита на обектите на държавна и общинска собственост. Законовата делегация за издаване на разрешения за поставяне в частни поземлени имоти се простира само по отношение на реда за издаването им. Ето защо настоящият състав счита, че при приемане на оспорените текстове от административния акт, е допуснато противоречие с разпоредби от по-висок ранг, което сочи на незаконосъобразност, поради което протестът в тази част е основателен.

По отношение на разпоредбата на чл.37, ал.2 от Наредбата – „В съсобствени поземлени имоти преместваем обект може да бъде поставен по искане на един или повече съсобственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до кмета на общината, с нотариална заверка на подписите на съсобствениците.“

Съгласно чл.57,ал.5 от ЗУТ за издаване на разрешение за поставяне на обекти по ал.1 в чужди поземлени имоти се изисква изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Следователно, законът поставя изискване за проста писмена форма на съгласието собственика на чуждия имот и е недопустимо с подзаконов нормативен акт да се въвежда допълнително утежняващо условие относно формата на волеизявлението, каквото е нотариалната му заверка. В противоречие със закона оспорените разпоредби от Наредба № 15 въвеждат  допълнително и непредвидено в специалния закон /ЗУТ/ условие за издаване на разрешението за поставяне на преместваем обект.

Съдът намира за несъстоятелна тезата на ответника, че въвеждането на изискването за нотариална заверка на писменото съгласие на собственика на чуждия имот за поставяне на преместваем обект е с цел защита правото му на собственост. Несъстоятелността произтича от факта, че наредбата въобще не определя кое точно обстоятелство следва да бъде удостоверено нотариално (подписа, датата или съдържанието). При това положение въобще не може да се говори за каквато и да е защита на интересите на гражданите или юридическите лица, тъй като е напълно неясна целта на изискваната нотариална заверка. Независимо от това както вече беше посочено по-горе, законът не е въвел изискване за използване на специална писмена форма на съгласието на собствениците.

Допуснатото противоречие със законова норма води до порочност на атакувания текст от наредбата, в който се изисква нотариално заверено съгласие и той следва да бъде отменен на това основание.

По гореизложените съображения съдът намира, че са налице основания за успешно оспорване на обжалваната част от нормативен административен акт, визирани в чл.146, т.4 АПК и текстовете на чл.16, чл.36, ал.2 и чл.37, ал.2 от Наредба №15 за условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Иваново следва да бъдат отменени. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК на Прокуратурата се следват направените деловодни разноски в размер на 35лева за публикация на обявление в Държавен вестник.

Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  текстовете на чл.16, чл.36, ал.2 и чл.37, ал.2 от Наредба №15 за условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Иваново, приета с решение №460 по протокол №55 на Общински съвет-Иваново.

ОСЪЖДА Общински съвет Иваново да заплати на Окръжна прокуратура-Русе деловодни разноски в размер на 35 (тридесет и пет) лева.

Решението може да се обжалва  с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Решението, след влизането му в сила, да се обяви по реда, по който е обявена Наредба №15 за условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Иваново.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: