Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Русе, 16.10.2017г.

Административен съд – Русе, V състав, в публично заседание на 14 септември през две хиляди и седемнадесета година в състав

СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

с участието на секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм.д. № 320 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл.АПК във вр. с чл.160, ал.4 от Закона за опазване на околната среда(ЗООС).

Образувано е по жалба на „Монтюпе” ЕООД, със седалище в гр.Русе срещу Заповед №372/12.09.2016г. на Директора на РИОСВ-Русе, с която на основание чл.28, ал.2 и чл.28, ал.1, т.1 от ЗЧАВ и Условие №9.3 и Условие №9.4 от Комплексно разрешително №105-Н1/2012г. е наложена принудителна административна мярка, с която се ограничава дейността в производствено Хале № 3 на Завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части на дружеството, находящ се в гр.Русе, Източна промишлена зона, „Индустрален парк” чрез извеждане от експлоатация на 108 броя вентилационни отвори/димни люкове, разположени на покрива на производственото хале №3. В жалбата се навеждат основания както за нищожност на акта поради липса на материална компетентност на издателя му, така и за неговата незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, порок във формата, съществени нарушения на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят претендира отмяна на административния акт и присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на РИОСВ-Русе, представляван от юрисконсулт и упълномощен адвокат, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

След като съобрази наведените в жалбата основания, събраните по делото доказателства, доводите на страните и след извършена служебна проверка на основание чл.168, ал.1 АПК във вр. с чл.146 АПК, административният съд приема следното:

Оспорването е процесуално допустимо – депозирано е в законоустановения срок от неблагоприятно засегната страна и атакува индивидуален административен акт.

Разгледано по същество, оспорването е неоснователно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател е собственик на завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части, находящ се в гр.Русе, Източна промишлена зона и в тази връзка е титуляр на Комплексно разрешително №105-Н1/2012г. /стр.320-343 от преписката/ за експлоатация на инсталация и съоръжения, попадащи в т.2.5, б.”б” от Приложение №4 към чл.117, ал.1 от ЗООС. В предмета на КР попадат Карусели 7 и 8 и други съоръжения, ситуирани в Хале №3.

Във връзка с подадени от граждани сигнали на дежурен телефон на РИОСВ за усетена неприятна миризма на „изгорял бакелит” в късните следобедни и нощните часове в началото на месец септември 2016г., Директорът на РИОСВ Русе издал заповед служители на инспекцията да присъстват нощно време на територията на завода на „Монтюпе” ЕООД. Целта била да се установи дали източник на миризмите е производството на жалбоподателя, тъй като при предходни проверки в работни помещения на дружеството е била констатирана такава миризма. Така за дежурството от 22.00 часа на 10.09.2016г. до 05.00 часа на следващия ден бил определен Х.М., а за периода от 22.00 часа на 11.09.2016г. до 05.00 часа на 12.09.2016г. – Я.Х.. Дружеството било уведомено за издадената заповед и оказало съдействие за предстоящите проверки, като определило свои представители, които да присъстват. На 10.09.2016г, около 19.50 часа, на дежурния телефон на РИОСВ е получен сигнал за характерната миризма на „изгорял бакелит” /а до 21.40 часа са попадени още осем сигнала, вж.справка на стр.219 от делото, том 1/ и Директор на РИОСВ разпоредил да се извърши незабавен обход. Екип от двама служители на РИОСВ – Л. А., свидетелят Х.М. *** - И. Ч., тръгнал по посока фронтална на посоката на вятъра към Източна промишлена зона, към завода на „Монтюпе” ЕООД; в района на бензиностанция „Европа” констатирал много силна миризма, а след базата на „Гранична полиция”, в 20.35 часа, визуално констатирал хоризонтално разсейващ се облак от емисии с бледосивкав цвят с посока от производствените халета на „Монтюпе” ЕООД към югоизточната част на града. Бил извършен пълен обход на площадката на дружеството и в 20.50 часа на отстояние 150 метра от оградата е забелязано залпово изпускане на неорганизирани емисии от покрива на Хале №3; емисиите не били изпускани през двете регламентирани в Комплексното разрешително изпускащи устройства. След 21.20 часа изпусканията престанали /констативен протокол №02 ЛА/10.09.2016г., стр.9 от преписката, св. показания на стр.357, гръб – 359 от делото, том 1/. В 22.00 часа свидетелят М. влязъл на територията на завода и извършил проверка на халета 1, 2 и 3 и констатирал, че никъде няма задимявания.

На 11.09.2016г., от 20.07 часа до 21.36 часа на дежурния телефон на РИОСВ били получени 29 сигнала за миризма на „изгорял бакелит” /справка на стр.219 от делото, том 1/. След първите сигнали отново бил сформиран екип от служители на РИОСВ, който установил наличие на миризма на „изгорял бакелит” на мястото, откъдето е дошъл първия сигнал /кв.Здравец Изток/ и поел към завода на „Монтюпе” ЕООД. До бензиностанция „Европа” била усетена същата миризма. В 20.45 часа бил извършен обход на производствената площадка на „Монтюпе” ЕООД и установено, че вратите на Хале 3 са отворени, работното помещение – силно задимено, а от покрива на халето неорганизирано се изпускали емисии. Било поискано съдействие от Гранична полиция и в 21 часа нейни служители дошли с термовизионна камера. С помощта на уреда във вътрешността на халето се установили четири основни топлинни потока с размери, отговарящи на изпускащите устройства и множество по-малки – по обема на цялото хале. Установено е и изпускане от горния край на отворените врати на халето. При ново термообследване в 21.45 часа са констатирани само два основни топлинни потока, отговарящи на броя на изпускащите устройства на халето. /констативен протокол №ХМ-6/11.09.2016г., стр.7-8 от преписката/.

С оглед констатациите от проверките, на 12.09.2016г. срещу „Монтюпе” ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение /стр.5-6 от преписката/ и е издадена обжалваната заповед № 372/12.09.2016г. на Директора на РИОСВ-Русе (л.2-3 от преписката). Впоследствие е издадено Наказателно постановление №51/29.09.2016г. на Директор на РИОСВ Русе, с което за нарушение на чл.125, ал.1, т.2 вр. чл.164, ал.1 от ЗООС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 500 000 лева . С решение №23/13.01.2017г. по АНД №1983/2016г. на Русенски районен съд наказателното постановление е изменено, като имуществената санкция е намалена на 450 000 лева /стр.326 – 337 от делото/. С решение от 31.05.2017г. по КАНД №63/2017г. на Административен съд Русе решението на въззивната инстанция е оставено в сила /стр.555 -559 от делото, том 2/.

В жалбата срещу оспорения административен акт са наведени твърдения за неговата нищожност, алтернативно – незаконосъобразност, на всички основания по чл.146 АПК. 1.Твърди се, че актът е нищожен, защото издателят му няма материална компетентност; касае се до разпространение на замърсители на работната площадка, следователно са нарушени здравословните и безопасни условия на труд и компетентен орган да наложи ПАМ е ИА „ГИТ“.2. Навеждат се доводи за нарушение на формата, тъй като не са посочени конкретни правни основания, а само бланкетни такива; липсват и фактически основания. 3. Неправилно е приложен материалния закон, няма доказателства, че има връзка между производствената дейност на „Монтюпе“ ЕООД и описаната в акта миризма на „изгорял бакелит“. 4.Нарушен е чл.35 от АПК, тъй като административният орган е издал акта преди да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая; изводите си органът е направил само въз основа на измервания с ръчна термовизионна камера, като други доказателства не е събирал.5. Актът е издаден при превратно упражняване на власт, т.е. в несъответствие с целта на закона, тъй като ПАМ е приложена без да бъде установено извършено нарушение.

В съдебното производство са приети две съдебни експертизи. Първата е изготвена от специалист – метеоролог. Доколкото вещото лице заявява в съдебно заседание, че при изготвяне на заключението си е използвало стационарен модел /AERMOD/, а поставената от съда задача изисква използването на нестационарен, както и предвид изричното му изявление, че при определяне на концентрациите на замърсителите е използвало информация от интернет, която не може да бъде потвърдена по делото, съдът намира, че заключението не следва да се кредитира. Втората експертиза, комплексна – с в.л. метеоролог и в.л. специалист по инженерна химия, съдът също не кредитира. Като задача на вещите лица, конкретно – на специалиста по инженерна химия е възложено да отговори на въпросите след запознаване с всички доказателства по делото. От изслушването на това вещо лице в проведеното на 14.09.2017г. съдебно заседание се установи, че то не се е запознало с доказателствата, в това число Комплексно разрешително №105-Н1/2012г. и разпитите на свидетелите по делото, а е базирало заключенията си единствено на данните, които е получило от служители на ответника. Поради това е налице съмнение относно верността на заключенията му, а някои от тях – относно наличието на вентилационна система в работното помещение, категорично противоречат на данните по делото. Доколкото верността на заключенията на вещото лице метеоролог са обусловени от тези на другото вещо лице, съдът намира, че депозираната експертиза, в цялост, не следва да се цени.

По делото са разпитани редица свидетели, които условно могат да бъдат разделени на две групи – такива, които са присъствали на извънредните проверки на 10 и 11.09.2016г. - свидетелите Х.М. и Д.Д. и такива, които притежават експертни знания в областта на производството на ответника и са запознати с експлоатираните от него инсталации – св.Д.Я. и св.В.Б.. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото изнесените от тях факти и обстоятелства се подкрепят и от останалия доказателствен материал. Не са налице основания за съмнения и в обективността на петия разпитан по делото свидетел И. П..

По делото няма спор, че не е започнало производство по чл.28, ал.2 ЗЧАВ за отмяна на заповедта за ПАМ поради отстраняването на причините, довели до налагането и. В този смисъл съдът счита, че всички представени от жалбоподателя писмени доказателства, сочещи на евентуално отстраняване на причините за налагане на мярката /протоколи за контрол на химични агенти и прах във въздуха на работна среда, карти и актуализирани карти за оценка на работното място оценка на риска, стр.96 – 210 от делото, том1; доказателства, свързани с искането за издаване на решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, стр.221 – 296 от делото, том1 и писмо от Министерство на околната среда и водите, ИАОС на стр.503 – 506 от делото, том 2/, следва да бъдат съобразени в производство по по-горе посочения ред, а не в настоящето.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. С оспорената заповед е приложена ПАМ, целяща преустановяване и предотвратяване на настъпването на вредни последици от замърсяване на атмосферния въздух като компонент на околната среда и съгласно чл.28, ал.1 ЗЧАВ във вр. с чл.19 ЗЧАВ компетентността за издаване на заповед с такова съдържание е на Директор на РИОСВ Русе. Поради това доводите за нищожност на административния акт са несъстоятелни.

Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, вкл. фактически и правни основания. Изложени са подробни мотиви с посочване на конкретни факти и обстоятелства, мотивирали административния орган да формулира своето волеизявление. Фактите са субсумирани под конкретно посочени правни норми. Административният орган се позовава на две конкретни проверки от 10.09.2016г. и 11.09.2016г., установените с тях нарушения, обективирани в констативни протоколи, както и на КР и съответните условия от същото. Посочено е какви химически вещества се използват в технологичните процеси, както и че те са източници на неприятни специфични миризми. В оспорения акт са цитирани писмени доказателства, върху които органът гради изводите си, и те са приложени по делото. Съдът намира за неоснователни възраженията за нарушение на изискването за форма на административния акт.

При издаване на акта са спазени административно процесуалните правила. Не е налице твърдяното нарушение на чл.35 от АПК. Изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства. Изводите на административния орган се основават на писмени доказателства, в съдебното производство се подкрепят от влязлото в сила Наказателно постановление №51/29.09.2016г. и съдебните решения по инстанционния му контрол, така че твърденията в жалбата, че органът се е позовал единствено на измерванията с термовизионна камера са неоснователни; с тези измервания всъщност не се установяват правнозначими факти, те косвено подкрепят другите доказателства по делото. В този смисъл, съдът намира, че производството е протекло без груби нарушения на административнопроизводствените правила, включително и без да е нарушено или ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Относно материалната законосъобразност на акта:

Наложената принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер, като това изрично е посочено още в началото на акта – „с цел преустановяване и предотвратяване на замърсяване и увреждане на околната среда и увреждане на здравето на хората”. На стр.2 от акта административният орган е развил подробно тезата си – с установените неорганизирани изпускания на емисии „Монтюпе” ЕООД не е изпълнил Условие №9.3 и Условие №9.4 от Комплексно разрешително №105-Н1/2012г., което съставлява административно нарушение по чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. Това нарушение „ изразяващо се в неизпълнение на условие от комплексното разрешително, представлява нарущение, свързано с опазване на околната среда, с вредни последици, като настоящата заповед има за цел да преустанови това нарушение, съответно предотврати и преустанови настъпването на вредни последици от замърсяване на атмосферния въздух като компонент на околната среда.” Така изложените фактически мотиви сочат на прилагане на ПАМ по реда на чл.22, ал.1 от ЗАНН.

За да е материално законосъобразна наложената ПАМ, следва да е налице посоченото в Заповед №372/12.09.2016г. основание по чл.28, ал.1, т.1 от ЗЧАВ, т.е. да има 1.замърсяване на атмосферния въздух, което е 2. от източника и 3. видът и степента му са такива, че да увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда. Съдът намира, че предпоставките за налагане на ПАМ са установени.

1.На първо място, с влязло в сила решение е приключило административно наказателното производство, започнало с АУАН №01022/12.09.2016г. В това производство са дадени отговори на въпросите има ли административно нарушение, какво е то и кой го е извършил и тези отговори са задължителни за настоящия съд. Така безспорно е установено, че на 10.09.2016г. „Монтюпе” ЕООД е извършило нарушение по чл.125, ал.1, т.2 вр. чл.164, ал.1 от ЗООС, тъй като е нарушило Условие 9.3.1 от КР №105-Н1/2012г., т.е. дружеството е изпуснало неорганизирани емисии.

2.Комплексното разрешително, съгласно легалната дефиниция на §1, т.39 от ДР на ЗООС, е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма, наречена „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Няма спор, че предвидените в КР условия целят изпълнението на мерки за ефективно използване на природните ресурси и предотвратяване на увреждането на околната среда и опазване на здравето на хората. Следователно, всяко нарушение на условие на КР по съществото си е нарушение, свързано с опазване на околната среда. Предвид изложеното, налице е нарушение, което има отношение към опазване на околната среда и по-конкретно към компонента въздух.

3.Извършеното от жалбоподателя нарушение касае изпускане на неорганизирани емисии. Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗЧАВ, "Емисия" е изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, т.е. деянието на жалбоподателя се изразява в изпускане на вредни вещества във въздуха /без да се претърпели обработка в изпускащи устройства/, което по см. на §1 т1 от ДР на ЗЧАВ представлява "Замърсяване на атмосферния въздух".

4.Изпуснатите в производствената дейност на жалбоподателя замърсители имат специфична миризма, възприемана от хората като „изгорял бакелит”. Свидетелят проф.Я., директор на института по инженерна химия към БАН, в свидетелските си показания /стр.284 от делото, том1/ посочва, че в производството на алуминиеви отливки в завода на „Монтюпе” ЕООД се използват заготовки, наречени сърца. Те се приготвят в специална машина с пясък, който се смесва с полимерен материал – фенолформалдехидна смола, която се полимеризира намясто от два компонента – фенол и формалдехид, с използване на изоцианат за пълнител на смолата и диметилетиламин като катализатор; след получаване на сърцата протичат процеси на разпадане на полимера, при което се отделя характерна миризма на „изгорял бакелит”. Миризмата не може да се свърже с едно вещество, тъй като при термичната деструкция се отделят много вещества, които са разпадни продукти – водород, въглероден окис, въглероден диоксид, феноли. Според свидетеля всички те са опасни за човешкото здраве, включително и катализатора диметилетиламин, който е карцерогенен. Независимо от количествата на отделените вещества /които могат да са много по-ниски от пределно допустимите концентрации/ при термичната обработка, резултатът е отделена характерна миризма. Аналогични са показанията на св. М. на стр.357, гръб от делото, том1. Следователно, в резултат на производството на дружеството – жалбоподател се отделят замърсители, в съвкупността си емитиращи мирис, който се възприема като „изгорял бакелит”. Тези замърсители – основно фенол и формалдехид, безспорно са „вредни вещества” по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЧАВ, тъй като пределно допустимите им концентрации са предмет на нормативно регулиране.

4. Съгласно §1, т.8, изр.3 от ДР на ЗЧАВ, „Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник.“ Съдът приема за безспорно установено, че източник на изпускането на неорганизирани емисии на 10 и 11.09.2016г. е хале №3 на завода на „Монтюпе“ ЕООД. В този смисъл са показанията на свидетеля – очевидец М. за обхода на 10.09.2016г. - „Визуално над покрива на халето се виждаше дим….Самото хале беше осветено, а работната атмосфера беше силно задимена.“ и за обхода на 11.09.2016г. – „Беше задимено хале №3, дори през горните части на вратите излизаха емисии. Виждах го с очите си как излиза дим.“, показанията на св.Д., който е извършил обследването с термокамера на 11.09.2016г. – „Термокамерата показваше, че въздухът, който излиза горе от помещението през люковете, е по-топъл в сравнение с атмосферата.“ Това се установява и от писмените доказателства - констативен протокол №02 ЛА/10.09.2016г., стр.9 от преписката и констативен протокол №ХМ-6/11.09.2016г., стр.7-8 от преписката. Обстоятелството, че източник на емисиите е хале №3 е безспорно и предвид влязлото в сила Наказателно постановление №51/29.09.2016г. В този смисъл са неоснователни твърденията, че съществува друг източник на емисии, различен от този на жалбоподателя. В производството не се събраха доказателства в тази насока, а наличните сочат единствено към хале №3.

5.Независимо, че влязлото в сила Наказателно постановление №51/29.09.2016г. касае само нарушение на условие 9.3 от КТ, извършено на 10.09.2016г., съдът намира, че в съвкупността си доказателствата по делото водят на извод за аналогично нарушение и на дата 11.09.2016г., както и че за двете посочени в оспорената заповед дати, с неорганизирано изпуснатите емисии, жалбоподателят е допуснал разпространение на миризми извън границите на производствената площадка, което съставлява както нарушение на условие 9.3, така и на условие 9.4 от КР. В тази връзка съдът съобразява констативен протокол №ХМ-6/11.09.2016г., свидетелските показания на св.М., справката за подадени сигнали на дежурен телефон на РИОСВ. По повод последното доказателство, съдът намира за нужно да подчертае следното: В хода на производството от страна на жалбоподателя, в заключението на вещите лица по втората експертиза, както и в устните отговори на едното от тях се съдържаха индиректни твърдения за недостоверност на тези сигнали и по-конкретно за тенденциозност и недобросъвестност при подаването им. Подобно интерпретиране на реализираното от граждани на гр.Русе тяхно конституционно право е, от една страна некоректно, а от друга – противоречи на данните по делото. Видно от справката, сигналите са постъпвали от различни адреси, но в едни и същи райони на града. Някои от твърденията за усетени миризми са потвърдени от проверяващ екип на РИОСВ /виж изложеното в констативен протокол №ХМ-6/11.09.2016г./, а за лично възприета от него миризма говори и св. М. в показанията си в с.з. на 02.02.2017г. Поради това съдът приема, че подадените сигнали отразяват обективно разпространението на емисиите на 10 и 11.09.2016г.

В заключение, налице е замърсяване на атмосферния въздух, източник на което е Хале №3 на завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части, собственост на „Монтюпе” ЕООД, което е обхванало голяма част от територията на гр.Русе. Поради това и с оглед вида на изпуснатите вредни вещества и многократното им изпускане – на 10 и 11.09.2016г., съдът приема, че се касае до замърсяване, увеличаващо значително риска за човешкото здраве и за околната среда. Т.е. установяват се от обективна страна всички предпоставки по чл.28, ал.1, т.1 за прилагане на конкретната ПАМ.

Налагането на процесната ПАМ е напълно съобразено и с основните принципи в областта на опазване на околната среда, уредени в европейското законодателство, по-конкретно, в чл.191 (2) от Договора за функциониране на Европейския съюз, а именно: принцип на предпазните мерки и превантивните действия, принцип на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и принцип „замърсителят плаща”. Тези принципи са залегнали и в нашето законодателство – чл.3 ЗООС. Те дават възможност на контролните органи по опазване на околната среда да действат на един по-ранен етап, изпреварващо, преди да са налице категорични научни доказателства за настъпване на вреди, и с цел предотвратяване на тяхното настъпване. Оспорената заповед е съобразена и с целите на закона, формулирани от законодателя в чл.1 ЗЧАВ, по-конкретно: защита здравето на хората и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности. В този смисъл неоснователно е оплакването за наличие на основание за отмяна по чл.146, т.5 от АПК.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата и изложените в нея възражения и правни доводи – неоснователни. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.4 АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника чрез РИОСВ-Русе съдебно деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представения списък на разноски. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, предл.последно АПК и чл.143 АПК административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Монтюпе” ЕООД със седалище в гр.Русе срещу Заповед №372/12.09.2016г. на Директора на РИОСВ-Русе, с която на основание чл.28, ал.2 и чл.28, ал.1, т.1 от ЗЧАВ и Условие №9.3 и Условие №9.4 от Комплексно разрешително №105-Н1/2012г. е наложена принудителна административна мярка, с която се ограничава дейността в производствено Хале № 3 на Завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части на дружеството, находящ се в гр.Русе, Източна промишлена зона, „Индустрален парк” чрез извеждане от експлоатация на 108 броя вентилационни отвори/димни люкове, разположени на покрива на производственото хале №3.

ОСЪЖДА „Монтюпе” ЕООД, със седалище в гр.Русе, Източна промишлена зона, Индустриален парк, ЕИК 131429080, да заплати на РИОСВ Русе сумата 1000 /хиляда/лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: