РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр. Русе, 31.05.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

 

ЕЛГА ЦОНЕВА

 

при секретаря              НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА                    и с участието на прокурора              РАДОСЛАВ ГРАДЕВ             като разгледа докладваното от съдия   ЦОНЕВА    КАН дело № 63 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от «Монтюпе» ЕООД със седалище гр. Русе, против Решение № 23/13.01.2017 г., постановено по НАХД № 1983/2016 г.  на РРС, с което е изменено НП № 51/29.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Русе като наложената на дружеството – касатор  имуществена санкция в размер на 500 000 лв. на основание чл. 164, ал.1, във връзка с чл. 125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е намалена на 450 000 лв. В жалбата се навеждат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът претендира отмяна на решението на РРС, а вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, или  санкцията да се намали до минимален размер. Депозира и писмени бележки по съществото на спора.

Касационният ответник, чрез процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата в депозиран писмен отговор и в  откритото съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на РРС за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от надлежно оправомощено лице и че в хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При изследване на спора по същество въззивният съд е приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.164, ал.1 от ЗООС, тъй като на 10.09.2016г. в периода 19.50 - 21.30 часа  жалбоподателят не е спазил Условие № 9.3.1 от Комплексно разрешително (КР) № 105-Н1/2012г. Съдът е изложил подробни мотиви и относно размера на наложеното наказание. Приел е, че наказващият орган неправилно е индивидуализирал  имуществената санкция. Като е  съобразил всички относими към размера на санкцията смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вкл. наличието на предходни нарушения и наказания, съдът е намалил размера на санкцията.

         Предмет на касационна проверка по арг. от чл.208 АПК, приложим на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, е решението на първоинстанционния съд, а не наказателното постановление. На основание чл.218 АПК касационният съд проверява  дали са допуснати само посочените в жалбата  пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

         При извършената проверка съдът установява, че решението е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и изцяло споделя правните изводи на районния съд. Изложеното в касационната жалба възпроизвежда позицията и възраженията, направени пред въззивната инстанция, които съдът обосновано е отхвърлил с оспореното решение.

Относно оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила

Районният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните служебно и по искане на страните гласни и писмени доказателства. Посочил е  защо дава вяра на показанията на свидетелите и защо не кредитира показания на някои от свидетелите.  Съдът е изложил логични, много подробни и задълбочени мотиви по предмета на спора, основани на установените по делото факти и на закона. Обсъдил е и е отговорил на всички релевирани от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Ето защо, настоящият състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Неоснователно е оплакването, свързано с отказа да бъде назначена техническа експертиза във въззивното производство. Правилно РРС не е допуснал назначаването на такава. Към изложените мотиви за отказа може да се добави, че отговори на въпросите, поставени от представителя на Районна прокуратура, и на част от въпросите на жалбоподателя (вж. доказателствени искания в с.з. на 15.11.2016г.) се съдържат в доказателствения материал, а останалата част от въпросите на жалбоподателя са неотносими към предмета на спора. В заявлението за издаване на КР, в самото КР, в искане за преценка на ОВОС, в Доклад за ОВОС, в Информационен лист за безопасност ясно е посочено какви суровини се използват и какви  продукти/химически вещества се получават в хода на производствения процес,  кои  са вредните и опасни вещества, какви емисии се отделят при нормална експлоатация и в какви норми следва да бъдат те. В тези документи  е предвидена и възможността за получаване на специфични неприятни миризми  в хода на нормалния, обичайния производствен процес, поради използване и получаване на определени химически вещества. За горното вж. писмени доказателства на л.105 и сл., л.л.184-186, л.190, л.193, л.211 от първоинстанционното дело.

Относно оплаквания за нарушение на материалния закон и недоказаност на  обективните признаци от състава административното нарушение

Административно наказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че в качеството си на оператор на инсталация за претопяване, включително леене на алуминий и притежател на КР № 105-Н1/2012., на 10.09.2016г. не е изпълнил Условие 9.3.1 от КР, според което : “Всички емисии на вредни вещества от инсталациите по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“. Неизпълнението на задължението е квалифицирано като нарушение на чл.125, ал.1, т.2 ЗООС, който гласи, че „операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията  в комплексното разрешително“. Нарушението е санкционирано по чл.164, ал.1 ЗООС, който предвижда налагане на имуществена санкция на оператор на инсталация, който не изпълнява изискванията по чл.125 ЗООС.

Правилно районният съд е установил обективните признаци от състава на административното нарушение, изследвал ги е и е приел, че са доказани.

Основният спорен въпрос е дали има  неорганизирано изпускане на емисии вредни вещества на датата и във времевия диапазон, указани в НП. РРС е направил обстоен анализ на релевантните преки и косвени доказателства и е приел, че е доказано безсъмнено наличието на този елемент от фактическия състав на административното нарушение.

Неоснователни са наведените от касатора оплаквания.

Позоваването на данни от измервания, извършени преди и след периода на процесното нарушение,  фактът,  че изследваните показатели са били в рамките на допустимите граници, както и фактът, че в деня след нарушението (11.09.2016г.) проверяващият не е установил нарушения по отношение необхванати емисии от отпадъчни газове, са неотносими към предмета на спора. Те касаят времеви периоди, различни от процесния. В АУАН и в НП достатъчно ясно и еднозначно е посочено времето, в което е осъществено административното нарушение, свързано с неизпълнение на условие от КР.

Неоснователно е възражението за неспазване на реда за установяване на разпространението на неприятни миризми, чието разпространение според касатора  е фактическото основание за налагане на наказанието. На първо място, внимателният прочит на обстоятелствената част на АУАН и НП сочи, че не разпространението на неприятни миризми е фактическо основание за ангажиране на административно наказателната отговорност, а нарушаване на Условие 9.3.1 от КР -  всички емисии вредни вещества да се изпускат в атмосферния въздух организирано, т.е. през регламентираните изпускателни устройства. В обстоятелствената част на АУАН и НП терминът „неприятни миризми“ се споменава във връзка с постъпили сигнали от граждани и като конкретен повод да се извърши проверка на място на работната площадка на дружеството-касатор. За случаи на разпространение на такива миризми съществува друго условие в КР – Условие 9.4, което обаче не е предмет на настоящия спор. На второ място, нормативните актове, на които се позовава жалбоподателя във връзка с установяване разпространението на неприятни миризми, са неотносими, тъй като или са отменени (Инструкция за определяне разпространението на неприятни миризми) или се отнасят до измервания на емисии от обекти с неподвижни източници (Наредба 6/1999г.), какъвто не е настоящият случай.

Неоснователно е възражението за недоказано наличие на емисии на вредни вещества, тъй като в конкретния случай не са ползвани каквито и да било технически средства. Тук следва да се посочи, че  отговорността на дружеството е ангажирана не  заради емитиране на вредни вещества  въобще или пък за превишаване на установените в КР допустими концентрации, а заради неорганизираното им изпускане. От писмените доказателства се установява безспорно, а и страните не спорят, че в резултат на производствената дейност  се отделят  емисии с вредни вещества, някои от които са  със специфична неприятна миризма.  Това  е видно от заявлението и от допълнително заявление за издаване на КР, от самото КР, от Искане за преценяване на необходимостта от ОВОС и доклад за ОВОС. Именно защото производствената дейност е свързана с отделяне на вредни вещества  към оператора на инсталацията се поставят множество изисквания и задължения чрез издаване на КР и чрез  извършване на ОВОС. Именно по тези причини компетентните органи провеждат постоянен контрол, а касаторът е длъжен да провежда постоянен собствен мониторинг.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за невъзможност да има движение на въздушни маси (респ. емисии)  в посока отвътре навън в Хале 3, освен през регламентираните изпускателни устройства, предвид характера и особеностите на аспирационната и вентилационна уредба. Твърдението противоречи на събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания. От показанията на св.Милков се установява, че в момента на проверката са били отворени вратите на халето и димните люкове на покрива, през които се наблюдавало неорганизирано изпускане на емисии. От изводите на проведено по поръчка на жалбоподателя обследване на аспирационните и вентилационни системи в завода  е видно, че се допуска минимално изтичане на въздух от халетата при ситуация на принудителна инфилтрация (отворени врати и прозорци), какъвто е бил процесният случай и се препоръчва значително увеличаване на въздухообмена (л.226). В допълнение следва да се отбележи и какво сочат данните от други налични писмени доказателства. От Протокол за установяване на годността за ползване на строежа досежно  Хале 3 е видно, че се разчита на естествена вентилация, осигуряваща отвеждането и приток на свеж въздух. Подробно обяснение се съдържа в т.3 „Вентилационни инсталации“ – л.76 от делото.

Неоснователно е възражението,  че  разпитът само на един свидетел-очевидец в производството пред РРС не е достатъчно, за да се докаже правнорелевантният факт на неорганизирано изпускане на емисии. Следва да се посочи, че по делото е приложен констативен протокол от 10.09.2016г., който е съставен от три длъжностни лица, в рамките на техните правомощия, а едно от тези лица е актосъставителят – свидетел във въззивното производство. Фактическите и правните изводи на съда за доказаност на нарушението от обективна страна се основават не само на свидетелските показания на актосъставителя, но и на цяла верига от косвено доказване, което води до еднозначния и несъмнен извод за осъществено неорганизирано изпускане на емисии вредни вещества на 10.09.2016г. във времеви диапазон 19.50 – 21.30 часа. Касаторът оспорва нарушението, но на практика не ангажира никакви доказателства, отнасящи се до конкретното деяние, осъществено в точно определено време  и на точно определено място, с които да обори събраните доказателства по искане на наказващия орган (върху когото лежи тежестта на доказване) и служебно от съда.

Относно оплакване за явна несправедливост на наложената санкция.

Районният съд е установил и обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Преценил е тяхното значение и тежест, и въз основа на  оценката им е мотивирал извод за намаляване на наложената имуществена санкция. Пред касационната инстанция не се релевират нови смекчаващи обстоятелства и доказателства за тях, които биха могли да мотивират административния съд да намали наказанието. Представените по делото писмени доказателства относно предприети действия от касатора след деня на нарушението са ирелевантни за самото деяние, осъществено на определено място и в точно определено време.  Те обаче са от значение за индивидуализиране на наказанието, както правилно е съобразил РРС и е намалил размера на имуществената санкция. Действията на жалбоподателя, насочени към  изследване, подобряване и усъвършенстване на производствения процес, работната среда и на околната среда, при което да се предотвратят замърсявания на атмосферния въздух, вкл. и намаляване и преустановяване на неорганизираното изпускане, следва да бъдат отчетени и насърчени. Настоящият състав на съда приема, че изводите на РРС относно размера на наказанието са съобразени с установените по делото факти и със закона.

По изложените съображения относно наведените касационни основания и след извършената служебна проверка касационната инстанция намира, че решението на Русенския районен съд е правилно, то не страда и от пороци, водещи до нищожност или недопустимост, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/13.01.2017 г., постановено по НАХД № 1983/2016 г. по описа на РРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.